Напоследък се “разходих” по света (Брюксел и Румънско) и у нас (Северна България). В съкратени срокове.

Изводът не е никак добър – продължаваме да вървим в грешната посока. Масово и упорито. Като безпросветно стадо след румен овчар. Не, че останалите са цъфнали и вързали. Обаче се опитват да спазват някаква посока, някакви правила, някакви цели.

А ние – само да видиш новините от София, да ти разкажат как български “евродепутати” ругаят колегите си с буен патос на дърти ченгета, да поговориш дори с добронамерени към България хора – и тъжната истина излиза веднага. Като въшка на чело, дето има един лаф.

Най-добре обобщиха нещата едни хора, които знаят ситуацията много добре. Защото това им е работата – да знаят. Направо не е за казване! Горе-долу звучи така: “По-добре би било да говорим за тези неща не в София, а в Брюксел”. Подтекстът е ясен: “На никого от вашите институции нямаме вяра, за да обсъждаме сериозни проблеми там, където всички са в играта”.

Връщаш се и какво – всичко си е “както трябва”. Следователи се топят в далавери “по служба”, Р. Овч. се замесил в поредния скандал, един ритнитопковец нарекъл друг “румънски циганин” и “пухльо”, някаква ташак-комисия за отваряне на досиетата открила цели 6 (ШЕСТ) ченгета в листите за евродепутати (ехо-о-о, кой беше “Павлов”?). Най-отгоре дежурните патриотарствующи гоцеудобни уж-професори, уж-комити и уж-националисти вдигат врява до Бога, че пак някакви зли сили искали да “пренаписват историята”. Викат, крещат, люти закани сипят и още по-люто псуват – сакън някой да не посмее да попита за днешния ден или за утрешния.

Защото на всичките тези патриотарствующи гоцеудобни уж-професори, уж-комити и уж-националисти, а инак обикновени червени дьонмета (т.е.”преобърнати” комунисти и ченгета) това им е работата – да заглавичкват хората, за да не питат как Сергей, Симеон и Ахмед под зоркия поглед на Гоце П. вече поделят новата баница с европарите.

Един грък в Брюксел каза следното: “Знам, че всичко, което ми казвате е 120% истина. От един регион сме, преживял съм всичко това, когато Гърция стана член на ЕС. На нашите политици и бюрократи им трябваха осем години, за да разберат, че няма мърдане от правилата на Евросъюза. И на България сигурно ще й трябва горе-долу токова.” Оптимист.

Добре поне, че свищовлии излязоха на площада за да си спомнят “Чернобил” и да заявят ясно, че не искат АЕЦ “Белене”!

Може би има някакъв шанс все пак...